Трудно се рисуват. Защото те са като хората, имат характер, имат душа. Към такава задача трябва да се подхожда с чувство и разбиране. Не всеки може. Или по- точно всеки със художествени умения може да изобрази нещо като цветя. Но ако те не развълнуват човека пред картината, значи нищо не е направено, значи са мъртви. Странно, колко много тези божии създания са свързани със живота на човек. Със цветя се посреща новороденото дете в родилният дом,  и с цветя се изпраща в последният му път. Цветя на сватбата, и цветя в градинката пред дома. Дори пред тези бетонни саркофази наречени "панелки" често могат да се видят пъстри цветни лехички, засадени от хора които все още не са смачкани от сивотата на бетона и  обичат тази жива красота. И задължително трябва да се рисуват от "натура". Това е термин който означава, че цветята  трябва да са пред художника. Да се усети присъствието им, аромата и  излъчването им. Та, това са мислите които вълнуват художника, когато застане пред чистото още платно или лист,  и цветята. Техническата страна остава някъде настрани. Тя е като езика, след като веднъж си го научил, вече почти не се замисляш как да го използваш.

На този акварел са нарисувани  първите цъфнали клонки люляк през 2012. С чуден аромат, красиви, носещи пролетна надежда и свежест. И малко тъга, защото веднъж откъснати те не живеят дълго. Една колежка, художник от Америка  сподели, че люляка е символ на нейното детство. Когато е била малка е живяла на север където се среща този храст, а сега живее на юг където го няма, и когато види снимка или картина, с това цвете, усеща аромата му и детските спомени изплуват в съзнанието и. Колко хубаво и точно е написал великият български писател Иван Вазов:

"Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.         Люлека ми замириса."
 

Размечтах се за пролет и люляков аромат. Благодаря за прекрасната картина!

Аз благодаря, за хубавия коментар и вниманието!